Не ми се умира, не ми се живее,

на душата е тясно, а сърцето ми тлее.

В изсъхнало тяло не ми се изгаря,

очи натежали не ми се затварят

Не ми се мечтае, когато заспивам.

В съня съм щастлива, а наяве умирам

не ми се докосват звезди, дето гаснат,

защото дори във смъртта са прекрасни.

Не ми се върви, щом до нищо не стигам,

щом дъхът е от вятъра тихо изтриван,

защо да строя крехки кули от пясък,

щом вълните ще сринат всичко със трясък?

Не ми се обича щом всичко ще спре,

щом всичко любимо един ден ще умре,

не искам да бъда затворник на тяло,

което е само един миг живяло.

Не ми се живее, не ми се умира

защо да горя – после бавно изстивам

едва съм дошла и не ми се отива

вечността е измама, просто всичко изтрива.