Отдавна натежали клони,

танцуват за последен път.

С умора вяло ще помахат,

и тихо ще се поклонят

А бяха дръзки и уханни,

със дъх на младост и мечти

смокиново тръпчиво-сладки,

заченали копнежи призори

А бяха горди и златисти,

пресъхнали от огън, пили дъжд,

танцуваха със вятъра свенливо,

отлитайки със него изведнъж

Тук вече птици не долитат,

и няма песни, ни уханни цветове

снегът без жалост ги опява,

а кой ще помни старото дръвче?