Сами ли птиците умират

далеч от свойте брегове

сами ли тръните избират,

където песента ще спре

Какво животът е изобщо

безкраен миг от страхове

Един изплакан вик и още

те вика краят мигновен

Сърцето, то усеща ли, че мразя

квартирата на моята душа

Че искам всичко да позная

Преди да почне песента

Защо си, Боже, давал толкоз

страст и огън в тленността

Защо, по дяволите пазиш

за тебе само вечността

Ще спре ли песента, къде,

Избират тръните сами

Бреговете толкова далечни

Умират птиците сами…