Сърцето ми крещи нечуто,
а устните са негов страж
Душата търси си пролука,
но разумът е неин палач.

Не ме ли виждате, пред вас съм,
отчаян писък, в бездна заглушен
не мърдат устните безгласни,
предатели във собствен плен

Какво сърце?! Помисли си, че можеш,
да пърхаш, да танцуваш, да гориш?
Глупаче мое, колко си безбожно
Та хюбрисът ще ни унищожи

Аз в хаос родена съм и чувствам
че в полета изгубих си крилата,
едва напъпил, устремът издъхва
пред сивите стени на правилата